Ново лабораторно изследване върху мишки предлага възможно обяснение за връзката между побеляването на косата, увреждането на ДНК и развитието на меланом. В центъра са стволовите клетки на меланоцитите – клетките, които поддържат производството на пигмент в космените фоликули.
При увреждане тези клетки могат да поемат по два различни пътя. Част от тях спират да се обновяват и изчезват, което намалява пигмента и води до побеляване. Други могат да избегнат защитния механизъм, да продължат да се делят и при определена среда да допринесат за образуване на тумор. Така двата резултата се разглеждат като различни съдби на една и съща клетъчна популация.
Изводът не е, че сивата коса причинява рак или че предпазва от него. Побеляването може да е страничен белег на процес, чрез който организмът отстранява потенциално рискови клетки. Ако контролът бъде заобиколен от канцерогенни въздействия и сигнали в тъканта, увредените клетки могат да оцелеят.
Основните данни са получени при мишки и не е доказано, че човешките клетки реагират по същия начин. Човешката генетика, възрастта, излагането на ултравиолетова светлина и начинът на живот усложняват картината. Засега побеляването не трябва да се използва като показател за индивидуален риск от меланом; подозрителните кожни промени изискват преглед от дерматолог.
