Зеленият чай е богат на антиоксидантни съединения, но няма универсална класация на напитките по „антиоксидантна сила“. Резултатите зависят от сорта, обработката, приготвянето, размера на порцията и използвания лабораторен метод. Пет често посочвани алтернативи са сокът от нар, кафето, матчата, сокът от диви боровинки и чаят от хибискус.
Чистият сок от нар съдържа пуникалагини и други полифеноли. В отделни лабораторни сравнения той показва по-висока активност от запарка зелен чай, но технологията на производство и използването на части от кората силно влияят върху резултата. Кафето доставя хлорогенови киселини, чието количество се променя според сорта и изпичането. Не всички изследвания го поставят пред зеления чай.
Матчата е вид зелен чай, при който се приема целият смлян лист, затова количеството катехини може да е по-високо от обикновена запарка. Сокът от диви боровинки съдържа антоцианини; има данни за възможни ползи за съдовата функция, но резултатите за паметта и кръвното са непостоянни. Хибискусът също доставя антоцианини, а изследвания отчитат умерено понижаване на кръвното при част от хората с лека хипертония.
Лабораторната антиоксидантна активност не е равна на доказан лечебен ефект. Подсладените сокове могат да внесат много захар, а кофеиновите напитки не са подходящи за всеки. Тези продукти могат да бъдат част от разнообразно хранене, но не заместват лечение или балансиран режим.
